Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен.
- Какво става бе, заю?
- Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!!
- Е и кво?
- Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник!
- Чакай да помислим! - казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят.
Седяли, мислили, седяли…. и най-накрая мечокът казал:
- Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!!
Помислил зайо и рекъл:
- Верно, бе! Дай да го направим!!!
Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело.
- Кво стана бе зайо? - попитал мечокът.
- Сичко мина есстра! - фъфлейки казал заекът - Дюфтабанлии не зимат!!!