Какво ни прави щастливи...
Трудно е щастието да бъде дефинирано или измерено, но повечето хора го
познават, когато го почувстват: вълна от радост, тихо задоволство,
успокояващо удовлетворение. Науката обаче е объркана: Защо някои хора
изглеждат винаги щастливи, докато други са постоянно унили? Има ли
нормални нива на щастие?
Щастието е занимавало цивилизациите от хиляди години. Древните гръцки
философи са разсъждавали върху определението и източниците му. Но
колкото повече се умувало върху щастието, толкова повече въпроси
възниквали. Към днешна дата, модерните социални науки са се захванали с
въпроса, опитвайки се да дефинират щастието, къде може да бъде намерено
то и как може да бъде постигнато.
Изследователи направиха някои интригуващи и неочаквани открития. Например:
щастието не е относително!
Радостта от живота изглежда не зависи от социалния статус. Всъщност,
вярно е точно обратното. Например, ако в сравнение с други, вашият
социален статус е по-висок, вие ще бъдете по-малко щастлива от хората,
които имат друг критерий за щастие.
Също така:
щастието не е постоянно! То е променлива величина. И все пак, много хора от много култури изглежда се наслаждават на живота и намират щастието.
Нещастието пък е изключение, не правило, дори сред напрежението,
динамиката и стреса на модерното общество. На практика, прогресът е
подхранва щастието, в противоречие на твърденията, че непълноценния
(нещастен) живот е чумата на модерните общества. Съвременното общество
от западен тип показва много малка разлика в социалните категории за
измерване на щастието, както и в тези по полов признак. А с
остаряването, разликите изглежда още повече намаляват, а не се
увеличават.
Идеята за търсене на щастието, като цел на живота, е всъщност западно творение.
Но, както с повечето “западни” идеи, и тази успя да ни завърти главите
до такава степен, че едва ли не се превърна в “национално движение” към
щастието. Същевременно, очакванията за това, което може да ни направи
щастливи, нарастват с толкова бързо темпо, че се превръщат по-скоро в пречка за постигането
му, отколкото да помагат. Трудно е да се приеме, че елитните училища,
престижни жилищни райони, екзотичните ваканции, последните марки
автомобили не запълват емоционалните и социалните ни потребности. И
въпреки това, голям брой учени твърдят, че само 10%-15% от щастието може
да бъде свързано с такива измерими променливи като социо-икономическия
статус, гражданския статус, здравето и доходите.
С други думи, изглежда че щастието не е в съотношение с неща, които обикновено асоциираме с ведрите емоции.
Какво ни прави щастливи, в крайна сметка?
Ето го и отговора на големия въпрос:
Остаряването. Най-силна е връзката между щастието и възрастта.
Хората стават по-щастливи с годините, което потвърждава теорията, че
остаряването се асоциира с развитието на позитивни психологически
характеристики, които допринасят за чувството на задоволство. За разлика
от младите с големи очаквания за социален и финансов успех, възрастните
хора по-често са щастливи с това, което имат.
Родителството. Родителите обикновено са по-щастливи от хората,
които нямат деца. Въпреки среднощните хранения, смяна на памперси и
посещения в бърза помощ, повечето родители не биха заменили този опит
с... Всъщност – с нищо друго.
Наличието на цели. Едно от ключовите открития е, че наличието на
цели е предусловие за щастие. Разбира се, една от тези цели може да е
родителството, но има още голям брой занимания, които влизат в тази
категория, включително, но не само, работата. Интересно е американското
изследване по отношение на заниманията с политика, според което
привържениците на десните идеи са по-щастливи от “левите”.
Освен какво ни прави щастливи, по отношение на щастието има и друг един голям въпрос:
Колко щастие е достатъчно?
На въпроса: “Може ли да има твърде много щастие?” някои учени отговарят: “Зависи”.
Като повечето хубави неща не може да насилвате или да преподавате щастието. То е естествено, но и променливо състояние. Щастието, също така, често е
бъркано с други състояние, като например временното емоционално или
физическо удовлетворение. Тези неща могат да създадат моментна радост,
но рядко са причина за продължително щастие.
Егоизмът също рядко е формула за щастие. На практика, той по-скоро е
причина за продължително разочарование и нещастие. Тъгата пък, от своя
страна, е естествена част от живота и често е отговор на случващото се в
него. При условие, че не трае твърде дълго или че не е разрушителна,
тъгата всъщност може да отвори път към щастието. Може би, най-вече от
всичко, ключът към щастието лежи в нашето чувство за цел извън самите
нас, включвайки и спокойното приемане на житейския ни жребий.
Източник:
zdrave.bg