Саркоплазмична и миофибрилна мускулна маса - Каква е разликата и как това определя резултатите ни?

В
предишна статия споменах как високите повторения не изграждат директно мускулна маса, а задържат хранителни вещества в тъкан около тях. Тази тъкан е несъкратима и се нарича саркоплазма, а мускулния "растеж", който изпитвате в резултат на това, се нарича саркоплазмична маса. От другата страна пък е миофибрилната маса, която се получава в резултат на растеж на миофибрилите, които изграждат мускулните влакна. Днес ще ви обясня разликата между двете, как да тренирате за всяка от тях и какви са ползите от това. Нека да започваме.
Саркоплазмична масаКакто вече споменах, саркоплазмата е несъкратима тъкан около мускулите ни и съставя 25-30% от цялостния размер на мускула. Тренировките с високи повторения (всичко над 8, най-вече над 10) водят до увеличението на саркоплазмичната маса, чрез натрупване на хранителни вещества и вода в саркоплазмата около мускулите. Вече виждате защо този тип мускулна маса е значително по-лесна за качване, тъй като тя е отговорна за 1/3 от размера на мускулите, а допълнителното й пълнене с вода и хранителни вещества увеличава обема й. Вече сигурно си казвате "Супер, знам какво да правя". Не бързайте толкова! Увеличението в размера на саркоплазмата води до загуба на концентрация на мускулни влакна в тази област. По-просто казано, това значи че губите "истинска" мускулна маса, в замяна на балон пълен с вода и хранителни вещества. Вече не звучи толкова добре нали? Освен това, саркоплазмичната маса е крайно неефективна що се отнася до увеличаването на силата,
което е основен фактор за мускулен растеж.
Този тип мускулна маса е причината бодибилдърите да са толкова едри, като в същото време не особено силни. Типа тренировки с цел напомпване, многото изолиращи упражнения и като цяло тренировките, които виждате във фитнес списанията провокират този тип мускулна маса. Имайки това в предвид, този тип тренировки водят до бързо и видимо увеличение в размера на мускулите.
Миофибрилна масаМиофибрилната маса от друга страна се получава чрез увеличаването на броя на миофибрилите, което води до увеличаването на размера на мускулните влакна. Това води до по-голям работен капацитет на самия мускул. Най-грубо казано, ще можете да тичате по-бързо, да вдигате повече тежести, да скачате на по-високо и като цяло да сте по-добри във всички атлетични дейности, които тялото ни може да върши. Тренировката за този тип мускулна маса включва много тежки серии (до 5 повторения, в по-малка степен до 6-8), както и много експлозивни движения като скоци, хвърляне на медицинска топка, спринтове и други. Този тип дейности въздействат силно на нервната система и по този начин не само водят до изграждането на страхотна физика (тъй като този тип мускулна маса е по-плътна, докато саркоплазмичната маса е по-водниста; вземете за пример тялото на олимпийски щангист или спринтьор и това на бодибилдър), но и на тяло, което може да прави това за което е създадено - да бъде функционално. Освен това миофибрилната маса се запазва много време, след като спрете да тренирате, докато саркоплазмичната се губи относително бързи (тъй като изхвърляте водата и веществата около мускулите, понеже те не се нуждаят от тях докато почиват).
И така, знаейки всичко това, кое е по-добро - миофибрилна или саркоплазмична мускулна маса? Това зависи много силно от целите на трениращия, както и от индивидуалната му гледна точка. Освен това е важно да се отбележи, че не може да увеличите само единия вид мускулна маса, без да увеличите и другия. Това, което може да направите е, да определите до каква степен и кой тип маса ще увеличите. Като трети вариант, винаги може да съчетаете двата типа тренировки, или пък да минавате от периоди на тренировки за миофибрилна маса към такива на тренировки за саркоплазмична маса и обратното. Решението е изцяло ваше. До следващия път.
Автор : Павел Владов