Потребител:
Парола:
НОВ ПОТРЕБИТЕЛ? | забравена парола

Фитнес БГхрани и диети

 

Богатството на балканската диета

Проучвания през втората половина на 20 век показват, че лицата живеещи около Средиземноморието, боледуват много пo-рядко от сърдечно-съдови заболявания, смъртността им е значително пo-ниска и са с по-изразено дълголетие и жизненост, отколкото живеещите в северните европейски страни. Подробни биологични епидемологични изследвания потвърдиха хипотезата, че хранителните традиции на Средиземноморието са в основата на дълголетието (А. Кииз, А. Трихопулу, А. феро - Луци). Полезните свойства на средиземноморската диета се подчертават от няколко проучвания, които използват диетични резултати, на базата на осем основни черти на традиционното хранене в средиземноморския регион. Тези изследвания издигат хипотезата, че една диета с повече от тези компоненти има положителни ефекти, докато диета с по-малко от тези компоненти би била по-малко здравословна. Тези заключения се базират на колективни епидемологични и биологични проучвания (А. Трихопулу 2001). Осемнадесет месечно сравнително рандомизирано контролирано изследване на Средиземноморския тип нискоенергийна диета с умерено съдържание на мазнини (35%) и нискоенергийна диета с ниско съдържание на мазнини (20%) демонстрира по-благоприятния ефект на средиземноморската диета върху ИТМ, обиколката на талията, съотношението талия - ханш (Int J Obes 2001, 25, 1503-1511). Изводът е, че средиземноморският тип диета е добра алтернатива на диетата с ниско съдържание на мазнини и е свързана с по-добро участие и сътрудничество от страна на пациентите, а оттук и с по-добри дългосрочни резултати по отношение на намаляването на теглото.
Заклкюченията на многобройните и многостранни проучвания през последните четири години подчертават, че диета, която се придържа към принципите на традиционната Средиземноморска храна се свързва с по-дълъг живот. Използването на диетични модели може да бъде мощно оръжие по пътя към разгадаване ролята на диетата при хроничните заболявания.
Има ли алтернатива средиземноморската диета у нас?
Проучванията ни през последните години сочат, че традиционната българска кухня от края на 19 век и първата половина на 20 век е доста близка до т.нар. средиземноморска диета. Нещо повече, традициите на храненето във всички балкански страни подчертават една изключителна близост, което ни дава възможност да говорим за балканска здравословна храна или за балканска диета. Традиционното хранене на балканските страни отговаря на важни критерии за здравословна храна. От гледна точка на хранителната превенция, изследванията върху рисковете за заболяванията и тяхната връзка с диетичните модели изглеждат обнадеждаващи. Здравословните ефекти на цялостните диетични модели са от изключителна важност при хранителната профилактика. Тезата, че традиционното балканско хранене от миналия век има добър ефект върху голям брой заболявания, включително и по отношение на коронарната сърдечна болест намира все повече подръжници. Традиционното хранене по балканските храни е също богато на антиоксидативни елементи (F. Ribarova et al, Dieta 6, 2001, 21). Балканската здравословна храна съдържа изразените антиоксиданти резвератрол и пикногенол. Тя е богата на алфа-токоферол, аскорбинова киселина, бета-каротен, селен, бифлавоноиди, разнообразни биологично-активни вещества. Счита се, че има агонистично действие спрямо PPARs. Комплексите от биологично- активни вещества ефективно неутрализират свободните радикали, потискат синтеза на липидните прекиси, инхибират ензимите, участващи в образуването на активни форми на кислорода (ксантиноксидазата), а също така лизозомни ензими (V. Dadali, Intern. Conf. Riga, 3.3.2001; Annual Simp. Of EANS, Budapest, 24-25.8.2001; Св. Ханджиев и П. Андреева - Гатева, 2003).
Няколко типични примера за български принос към балканското здравословно хранене:
Българското кисело мляко
• Още Мечников в края на 19 век подчертава, че в основата на дълголетието на българските планинци стои консумацията на киселото мляко.                                                                                                                                     
• Д-р Стамен Григоров през 1905 година открива "българската бактерия" Lactobacterium bulgaricum.
• Д-р Радуш Титков -1905 година защитава в Тулуза дисертация за лечебните свойства на киселото мляко.
• Проф. Асен Златаров (1933 г.) - "киселото мляко е елексир за дълголетие".
• Акад. Ташо Ташев и неговата школа разработват хранителни превантивни режими на база на киселото мляко.
Във връзка с доказаните атерогенни качества на миристиновата киселина, преди няколко години у нас бяха създадени млечни продукти без миристинова киселина - сирене, кашкавал, кисело мляко (Ч. Начев и сътр.).
Пчелни продукти - те заемат важно място в здравословното балканско хранене. Наши проучвания подчертават ролята на апидиетиката (хранителни ре>кими, обогатени с прополис, полифлорен мед, пчелно млечице, пчелен прашец, лакларвил и др.) за профилактика и лечение на атерогенните рискови фактори (В. Василев и Е. Петков, 2000; Св. Ханджиев и сътр., 1995-2001).
Всички досегашни наши разработки и предписания са в съгласие с Третата ревизия на Националната обучителна програма за холестерола (JAMA 2001, 285, 2486 - 2497).
Типичните за балканската диета храни се отличават с богатото си и разнообразно съдържание на биологично- активни съставки. Това са освен киселото мляко, киселомлечните продукти и типичните сирена и традиционните зеленчуци - чушки, домати и в особено големи количества лук (бял, зелен и червен) и чесън. Те са източници на разнообразен спектър от флавоноиди и каротеноиди. Само по нашите балкански земи се готви лапад и коприва, а последната е богат доставчик на каротеноиди, флавоноиди и желязо. Спецификата на кулинарната подготовка и обработка води до запазване на активността на съединенията. Например: лукът се удря на масата и това допринася за разкъсването на клетъчните мембрани, активиране на дейността на лизозомните ензими и достъпът на кислород спомага за развитието на стабилни съединения със запазена активност. Втори пример: лютеницата - позната на всички балкански народи - приготвена от малко домати, червена капия и камби, доставя обилно количество ликопен. Той е известен със своята антиатерогенна и антикацерогенна активност. Участието на лука в почти всички гостби и салати осигурява на организма достатично количество флавоноли с типичните си представители - квертеолин и кемпферол. Чушките съдържат флавоноли и флавони (лутеолин и апигенин), с по-високо съдържание в зелената капия, отколкото в червената. Най-високо съдържание само на флавони се установява в бамята (основен елемент на гювеча), следвана от магданоза. Изследванията на Рибарова и Цанова - Савова (2003, 2004) сочат, че бамята, традиционен зеленчук в балканската кухня, съдържа много високо количество кверцетин, съизмеримо с това в белия кромид лук, а най-богатият източник на флавоноли сред зеленчуците в балканската диета е кромид лука във всички негови форми -червен, бял и зелен кромид лук.
Интересно разпределение е направила природата - в магданоза само флавоноли, а в копъра само флавВони. Така и на балканската трапеза откриваме типично разпределение на подправките в салатите и ястията.
Балканската здравословна храна е богата на катехини - третият клас на флавоноидите. Те се съдържат в гроздето, ябълките, сливите и виното. Червеното вино, заедно с виолетово оцветените плодове (грозде и боровинки) е източник на мощните антиоксиданти - антоцианидите. Горецитираните данни сочат, че количествата на техини и флавоноли в българските боровинки, кайсии, (черно и бяло грозде са по-високи в сравнение с данните от други географски райони на света. Боровинките са три пъти по-богати на кверцетин от останалите плодове. Те са най-богат източник на мирицетин сред нашите продукти. Съдържанието на катехини е статистически достоверно по-високо във вината "Маврут" и "Мелник" в сравнение с това на червените вина "Мерло" и "Каберне совиньон". Съдържанието на изследваните флавоноиди позволява подреждането на българското червено вино сред         най-богатите източници на катехини от вината на световния пазар.
Така, схематично се потвърждава тезата, че заедно с функционалната сила на киселото мляко, балканските сирена и типичния спектър на плодовете и зеленчуците се оформя облика на мощната антиоксидантна балканска диета.
При изографисване на "Тайната вечеря" в Боянската черква (XI-XII В.) Боянският майстор поставя пред всеки от апостолите глава лук и скилидки чесън. А още преди основаването на Първата българска държава /Ill-то столетие след Хр./, по балканските земи са прилагали умението си на лечители и диетолози Козма и Дамян, 8 последствие канонизирани като светци. Използвайки основните принципи на т.нар. Балканска диета, те са лекували успешно и император Константин Велики.
Заключение: Традиционното хранене на балканските народи (ЗДРАВОСЛОВНАТА БАЛКАНСКА ХРАНА) с исторически корени отпреди столетия, притежава положителните качества на средиземноморския тип хранене и с богатия си спектър от здравословни хранителни елементи е предпоставка за разработка на разнообразни превантивни и лечебни хранителни режими.

Автор: Доц. д-р. Светослав Ханджиев
Източник:http://dieti-otslabvane.com


Къде да тренирам | Вашия коментар | Грешка в текстта

назад

Fitness.bg on Facebook

ВИЦОВЕ

Мъж пита шофьора на автобуса:
- Извинете, вчера да сте намерили в автобуса една дамаджана с ракия?
- Не, но намерихме, този, който я е намерил!
Copyright © 2009 Fitness.bg За нас :: Реклама :: Права :: Карта на сайта :: Контакти и въпроси :: Условия за доставка Изработено от СТЕНИК Уеб Дизайн
16 queries executed; Script time: 0.4776s