Фитнес БГхранителни добавки

 

Видове въглехидрати

Въглехидратите могат да се разделят на три групи: монозахариди, олигозахариди (съдържащи от 2 до 10 монозахаридни остатъка) и полизахариди. Докато монозахаридите не могат да се хидролизират, то олигозахаридите и полизахаридите се хидролизират до по-прости захари и в крайния случай до монозахариди. Монозахаридите в зависимост от функционалната природа на карбонилната група се разделят на алдози и кетози. Класификацията на въглехидратите е удобно да се представи със схемата:

Монозахаридите и олигозахаридите са нискомолекулни, а полизахаридите са високомолекулни вещества.

Монозахариди

Монозахаридите могат да се разглеждат като получени от поливалентни алкохоли чрез окисление на една първична или вторична хидроксилна група съответно до алдехидна или кетонна група. Поради това те са полихидроксиалдехиди или полихидроксикетони, които не съдържат други функционални групи в молекулата си и не се хидролизират. Според броя на въглеродните атоми монозахаридите биват триози, тетрози, пентози, хексози и т.н. Функционалната природа на карбонилната група се означава с представката алдо- или кето-, при което се образуват комбинираните им названия - например алдопентози СН2ОН(СНОН)3СНО , алдохексози СН2ОН(СНОН)4СНО кетохексози СН2ОН(СНОН)3СОСН2ОН и т.н.

Наименованията на монозахаридите обикновено са тривиални с окончание -оза. Например глюкоза, фруктоза, рибоза и др. В природата се срещат главно пентози и хексози. Особено много са разпространени хексозите глюкоза и фруктоза, които се намират в свободно състояние в сладките плодове. Например в гроздето се съдържа до 98% глюкоза. От природните алдопентози голямо значение имат рибозата и 2-дезоксирибозата, влизащи в състава на нуклеиновите киселини.

Монозахаридите са безцветни кристални и неутрални вещества, които трудно кристализират, особено ако са онечистени с примеси. Те са лесно разтворими във вода, малко в алкохол и почти не са разтворими в неполярни разтворители (бензин, етер, хлороформ и др.). При загряване се стопяват, карамелизират и овъгляват, като се отделят водни пари. Повечето от монозахаридите имат сладък вкус, свързан с натрупването на хидроксилни групи в молекулата им.

Глюкоза - състав и строеж 

Химически чистата глюкоза е безцветно кристално вещество със сладък вкус, разтворимо във вода. В търговията, поради наличието на примеси, тя се среща като гъста сироповидна течност. Ако се нагрее глюкоза, тя се стапя и пожълтява, след което карамелизира и най-накрая се овъглява с отделяне на водни пари. Това показва, че глюкозата съдържа въглерод, водород и кислород. Нейната молекулна формула е С6Н12О6 .

Опитно е установено, че въглеродните атоми в молекулата на глюкозата са свързани в права верига. Наличието на кислород предполага, че тя може да има различни функционални групи, в които участва кислорода: хидроксилна, карбонилна, карбоксилна. Тъй като водният разтвор на глюкозата не променя цвета на лакмуса, тя не съдържа карбоксилна група. От сладкия вкус и големия брой кислородни атоми може да се предположи, че тя е многовлентен алкохол (полиол), в молекулата на който поне две хидроксилни групи са съседни (вицинални). Опитно това се доказва с прясно приготвен меден дихидроксид (Cu(OH)2). Под действието на този реактив при обикновена температура глюкозата, подобно на глицерола, дава тъмносин прозрачен разтвор. Броят на хидроксилните групи е установен с помощта на оцетен анхидрид (СН3СО)2О , с който тя се естерифицира и се получава пентаацетат (пентаацетилглюкоза). Петте хидроксилни групи се намират по една при всеки въглероден атом. При нагряване глюкозата редуцира амонячен разтвор на дисребърен оксид до елементарно сребро. Тъй като тази реакция е характерна и за кетозите (фруктоза), то с нея се доказва наличието на карбонилна (алдехидна или кетонна) група. Глюкозата се окислява от бромна вода (обезцветява я) и се получава киселина със същия брой въглеродни атоми.

Глюкозата е оптично активно вещество. Следователно тя съдържа асиметрични въглеродни атоми.

По този начин се представя т.нар. карбонилен строеж на глюкозата. Оказва се, че не всички свойства могат да се обяснят с този строеж. Така например глюкозата не участва във всички реакции, характерни за алдехидите - не реагира с NaHSO3 и не полимеризира. Освен това при взаимодействие с СН3ОН една от хидроксилните групи се оказва по-реактивоспособна от другите. Полученият монометилов етер не притежава карбонилни свойства, т.е. не съдържа свободна карбонилна група. Според алдехидната форма на глюкозата тя съдържа 4 асиметрични въглеродни атома, откъдето следва, че трябва да съществуват 24 = 16 оптични изомера. В действителност са намерени 32 оптични изомера. Тези отнасяния на глюкозата довеждат до извода, че тя освен карбонилен строеж има и некарбонилен, пръстенен строеж, в който има 5 асиметрични въглеродни атома 25=32 оптични изомера . Той се получава в резултат на вътрешномолекулно взаимодействие на карбонилната ѝ група с хидроксилната група при петия въглероден атом. Получава се нова по-реактивоспособна от останалите хидроксилни групи ОН-група, наречена гликозидна, и шестатомен пръстен с участието на кислороден атом. В зависимост от пространственото разположение на гликозидната група съществуват  и пръстенни форми. В твърдо състояние глюкозата най-често е в  пръстенна форма. Във воден разтвор между карбонилната и двете пръстенни форми на глюкозата се установява равновесие, изтеглено почти изцяло към пръстенните форми:

-глюкоза (36%):::::::::::карбонилна форма (0,02%)::::::::::-глюкоза (64%)

Освен проекционните формули, които не изразяват добре пространственото разположение на атомите в молекулата, използват се и т.нар. перспективни формули или равнинни стереоформули. Ако въглеродните атоми се поставят във форма на затворена линия, то по-вярно ще се представи тетраедричния ъгъл, който те сключват помежду си. При перспективните формули пръстенът се разполага перпендикулярно на равнината на листа, а хидроксилните групи разположени отляво на въглеродната верига в проекционните формули се записват над пръстена, а тези които са отдясно се записват под пръстена. При -формата гликозидната хидроксилна група е разположена от една и съща страна на пръстена с хидроксилната група при втория въглероден атом. При - формата тези две хидроксилни групи са от двете страни на пръстена.

Състав и строеж на фруктозата

По физичните си отнасяния фруктозата прилича на глюкозата. Тя има по-сладък вкус от глюкозата и за разлика от нея се разтваря в алкохол. Фруктозата има същия качествен и количествен състав и молекулна маса като глюкозата. Молекулната ѝ формула е С6Н12О6 . От химичните ѝ свойства се установява, че тя съдържа 5 хидроксилни групи и една кетонна група при втория въглероден атом. Следователно тя е функционален изомер на глюкозата.

Следователно фруктозата е полихидроксикетон. Фруктозата е позната с петатомен и шестатомен пръстен, като свободната фруктоза е с шестатомен пръстен - -форма. Във воден разтвор между карбонилната и различните - и -пръстенни форми на фруктозата се установява равновесие, изтеглено изцяло към пръстенните форми: фруктофураноза, фруктоза и фруктофураноза.

Строежът на фруктозата е по-добре да се представи с перспективни формули, които по-добре отразяват пространственото разположение на атомите в молекулата:

Към групата на монозахаридите спадат и пентозите. От пентозите важно биологично значение имат рибозата и дезоксирибозата. Те влизат в състава на нуклеиновите киселини. Пентозите съществуват както в алдехидна, така и в пръстенна форма. Подобно на глюкозата те също образуват циклични форми. Близък строеж с монозахаридите има витамин С, който се нарича още аскорбинова киселина.

Витамин С спада към водоразтворимите витамини, което определя лесното му усвояване. Той повишава устойчивостта на организма към инфекциозни заболявания. Богати на витамин С са шипките, лимоните и др.

Химични свойства на глюкозата и фруктозата

С карбонилната си група монозахаридите участват в почти всички присъединителни реакции, характерни за алдехидите, респективно кетоните. Глюкозата и фруктозата лесно присъединяват водород, при което се редуцират и преминават в шествалентния алкохол - хексанхексол.

Глюкозата и фруктозата поради наличието на карбонилна група в молекулата им редуцират двуамонячен сребърен хидроксид до елементно сребро и Фелингов разтвор до димеден оксид. За разлика от кетоните, фруктозата също участва в тези редукционни реакции, защото: в алкална среда тя изомеризира до глюкоза и освен това има хидроксилна група в съседство (на място) с кето-групата, което води до по-силна поляризация на кето-групата и респективно засилва редукционните свойства на фруктозата. При редукцията на двуамонячен сребърен хидроксид глюкозата и фруктозата се окисляват до глюконова киселина.

Аналогично протича окислението на глюкозата и фруктозата с Фелингов разтвор, при което се отделя керемиденочервена утайка от димеден оксид.

Окисление в кисела среда

  • Умерени окислители като разредена HNO3 и бромна вода окисляват алдози до монокарбонови киселини със същия брой въглеродни атоми. Например глюкозата се окислява от тези окислители до глюконова киселина.

Кетозите от същите окислители не се променят (разлика между глюкоза и фруктоза!).

  • По-енергични окислители като концентрирана HNO3 окисляват глюкозата до захарна киселина:

При същите условия фруктозата се разпада при кето-групата и получените две половини се окисляват до съответните киселини.

Монозахаридите (глюкоза и фруктоза) могат да се естерифицират, като се образуват естери. При естерификация на глюкоза с оцетен анхидрид се получава пентаацетилглюкоза.

В биологични среди се срещат естери на монозахаридите и с фосфорна киселина. Глюкозата и фруктозата могат да ферментират под действието на различни ензими. Например в присъствие на сборния ензим цимаза протича алкохолна ферментация както на глюкозата, така и на фруктозата:

С6Н12О6 → 2С2Н5ОН + 2СО2

В зависимост от вида на ферментацията могат да се получат още млечна киселина, оцетна киселина, ацетон.За отбелязване е, че пентозите не ферментират.

Значение

При окисляване на глюкозата в тъканите се освобождава енергия, необходима за протичане на нормалните жизнени процеси в организмите. Глюкозата се складира в черния дроб като гликоген, който при нужда се разгражда. Поради лесното ѝ усвояване глюкозата се използва за приготвяне на лечебни препарати, за венозно преливане и др. Редукционните ѝ свойства се използват за направа на огледала, за дъбене на кожи и др. Фруктозата е два пъти по-сладка от глюкозата. Тя се усвоява по-добре от диабетично болни хора и затова се използва за храна при тях.

Дизахариди - определение. Строеж и свойства на захароза

Въглехидрати, чиито молекули могат да се разглеждат като получени от две молекули монозахариди, които се свързват чрез отделяне на молекула вода се наричат дизахариди. Процесът е кондензационен. Обезводняването става между хидроксилни групи, така че отделните монозахаридни остатъци са свързани с кислородни мостове. То може да се извърши или между гликозидните хидроксилни групи на двата монозахарида (дикарбонилен тип на свързване, напр. при захарозата), или между гликозидната хидроксилна група на единия монозахарид и една от алкохолните групи на втория монозахарид (монокарбонилен тип на свързване, напр. при малтозата).

Дизахариди от дикарбонилен тип на свързване. Захароза

Захарозата е безцветно кристално вещество със сладък вкус. Сладкият вкус се дължи на наличието на голям брой хидроксилни групи в молекулата. Захарозата се разтваря добре във вода, но практически е неразтворима в алкохол и неполярни разтворители. При нагряване се стапя, като образува аморфна маса, наречена бонбонена захар. При висока температура тя карамелизира и се овъглява с отделяне на водни пари. Следователно молекулата на захарозата е изградена от въглеродни, водородни и кислородни атоми. Молекулната и формула е С12Н22О11. Сравнена с глюкозата тя има еднакъв качествен, но различен количествен състав. Поради сходство между някои свойства на глюкозата и захарозата може да се очаква и сходство и в техния строеж.

Както глюкозата така и захарозата взаимодействат с прясно приготвен меден дихидроксид при обикновена температура, като се получава прозрачен тъмносин разтвор - качествена реакция за многовалентен алкохол със съседни (вицинални) хидроксилни групи.

С амонячен разтвор на дисребърен оксид и с Фелингов реактив захарозата не реагира. Следователно, за разлика от глюкозата, в молекулата на захарозата няма свободна алдехидна група - т.е. тя не е редуктивна захар. Ако обаче се вари предварително воден разтвор на захароза в присъствие на минерална киселина (солна или сярна) , която действа каталитично, разтворът проявява редукционни свойства. Причината е, че при тези условия захарозата се хидролизира до глюкоза и фруктоза, които са добри редуктори.

От тук може да се направи извода, че молекулата на захарозата може да се разгледа като получена от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза, свързани чрез отделяне на молекула вода между тях. Доказано е, че водата се отделя от гликозидните хидроксилни групи на глюкозата и фруктозата, които участват с пръстенните си форми.

Доказано е, че в молекулата на захарозата глюкозният остатък е -форма, а фруктозният - -форма. Това добре се вижда и в перспективната формула на захарозата.

От проекционната и перспективната формули на захарозата се вижда, че шестатомният пръстен на глюкозата е запазен, докато този на фруктозата е петатомен. След хидролиза последният изомеризира и се превръща в шестатомен, който е характерен за свободната фруктоза. Захарозата може да се хидролизира не само в присъствие на киселина, но и под действието на ензима инвертаза. Сместа от равни количества глюкоза и фруктоза, която се получава при хидролиза на обикновената захар се нарича инвертна захар. Инвертната захар трудно кристализира, поради което се използва като заместител на пчелния мед, който е естествена инвертна захар. Тъй като захарозата съдържа алкохолни хидроксилни групи тя може да се естерифицира и да взаимодейства с метални хидроксиди. Така напр. разтвор от варно мляко (Ca(OH)2) се избистря, ако към него се прибави захароза, тъй като се образува разтворим калциев захарат. По такъв начин в производствени условия захарозата се пречиства от примесените към нея органични киселини, които образуват неразтворими калциеви соли. Обикновената захар ферментира, тъй като спиртните дрожди съдържат ензима инвертаза, под действието на който тя се хидролизира на глюкоза и фруктоза, които директно ферментират до етилов алкохол. Усвояването на захарозата от организма също става след предварителната ѝ хидролиза. Концентрираните захарни разтвори (64%) действат слабо антисептично, поради което се използват за консервиране на плодове във вид на сладка и мармалади. Със същия молекулен състав като захарозата С12Н22О11 са известни и други дизахариди като малтоза, лактоза и др. Те се различават от захарозата по вида и начина на свързване на двата монозахаридни остатъка.

Дизахариди от монокарбонилен тип на свързване. Малтоза

При захаридите от монокарбонилен тип на свързване обезводняването става между гликозидната група на единия монозахарид и хидроксилната група на четвърто или шесто място при втория монозахарид. Тук спадат малтозата, целобиозата, лактозата и др. При малтозата свързването между двата монозахарида (глюкоза) става посредством гликозидната група на едната молекула глюкоза и алкохолната хидроксилна група на четвърто място на втората молекула глюкоза;

От показаните формули на малтоза се вижда, че тя има свободна гликозидна група. Ето защо тя е редуктивна захар. Тя редуцира амонячния разтвор на дисребърен оксид и Фелинговия реактив. Следователно тя има доста сходни свойства с глюкозата. Различава се от нея по това, че може да се хидролизира, при което се получават две молекули глюкоза:

Малтозата е безцветно кристално вещество, малко разтворимо във вода. Използва се като заместител на обикновената захар, но е по-малко сладка от нея. Малтозата е основно звено в изграждането на молекулата на нишестето. Тя се получава чрез ензимна хидролиза на нишесте под действието на ензима амилаза. Аналогичен строеж имат лактозата (млечната захар), която се съдържа в млякото на бозайниците, целобиозата, която е основна структурна единица в изграждането на молекулата на целулозата.

Полизахариди. Нишесте и целулоза

Молекулите на полизахаридите са изградени от голям брой монозахаридни остатъци. За разлика от монозахаридите те нямат сладък вкус и са много малко разтворими във вода. Застъпени са широко както в растителни, така и в животински организми, където играят главно роля на резервна храна и на скелетно вещество. Групата на полизахаридите обхваща високомолекулни, колоидни по природа въглехидрати. Едни от най-важните и най-разпространени полизахариди са нишестето и целулозата.

Нишесте

Нишестето е първият видим продукт на фотосинтезата, извършваща се в зелените части на растенията. Образуваните нишестени зърна се разграждат под действието на ензими до разтворими захари. Чрез растителните сокове последните се транспортират до корените, семената и др., където ензимно се ресинтезира специфично за растението нишесте. Това нишесте служи като резервна храна. Особено богати на нишесте са оризът (85%), пшеницата (75%), царевицата (72%) картофите (25%). От тях нишестето се добива технически чрез механичното му отмиване с вода.

Нишестето е бял хигроскопичен прах, без вкус, малко разтворим във вода. Рентгенографският анализ показва, че то има микрокристален строеж. В гореща вода набъбва, след което дава колоиден разтвор, който при охлаждане се превръща в нишестен клей. При нагряване нишестето се овъглява без да се стапя.

Качествено нишестето може да се докаже с алкохолен разтвор на йод, с който то дава характерно синьо-виолетово оцветяване.

Качественият анализ показва, че нишестето съдържа въглерод, водород и кислород. За разлика от монозахаридите нишестето не редуцира Фелинговия разтвор и амонячен разтвор на дисребърен оксид. Следователно нишестето не съдържа свободна алдехидна група. Ако обаче се вари разтвор на нишесте в присъствие на минерална киселина (солна или сярна), то се хидролизира като се минава междинно през нишестени декстрини, малтоза и се стигне до глюкоза, която имат редуктивни свойства. По такъв начин хидролизата на нишестето става на степени, като молекулната маса на междинните продукти постепенно намалява. Глюкозата е основен градивен елемент на молекулата на нишестето:

Нишесте→декстрин→малтоза→глюкоза

където n е броят на глюкозните остатъци, като n > m.

Хидролизата на нишестето може да протече и при обикновена температура под действието на ензимите амилаза или диастаза - ензими доста разпространени в растителния и животинския свят. Ензимната хидролиза води до получаването на малтоза.

Броят на глюкозните остатъци в различните молекули на нишестето е от 200 до 6000 . Следователно нишестето е природен полимер. То е смес от макромолекули с различни молекулни маси, като средната му молекулна маса варира от 30 000 до 1 000 000 . Макромолекулите на нишестето се различават по структура. В едни от тях глюкозидните остатъци са свързани линейно, в прави вериги, а при други - глюкозните остатъци са свързани в разклонена верига.

Химически нишестето е нееднородно. То е смес от две вещества - амилоза (20-30%) и амилопектин (70-80%). Формата на макромолекулата на амилозата е линейна (с различна дължина на веригата), като броят на глюкозните остатъци е от 200 до 1000. Средната молекулна маса на амилозата е от 32 000 до 160 000 . Формата на макромолекулата на амилопектина е силно разклонена, като броят на глюкозните остатъци варира от 600 до 6000. Средната молекулна маса на амилопектина е от 100 000 до 1 000 000. Разклонената верига на амилоектина се състои от къси глюкозидни вериги от по 20-25 глюкозни остатъци.

Амилозата се разтваря във вода като образува колоиден разтвор и оцветява йода в синьо. Амилопектинът е неразтворим във вода и оцветява йода във виолетово. Установено е, че макромолекулите на нишестето са изградени от остатъци на глюкоза, като са нагънати спираловидно в пространството:

Наличието на хидроксилни групи в макромолекулите на нишестето определя възможността то да се естерифицира. Получените естери нямат практическо значение.

Нишестето е основна въглехидратна храна на живите организми. То се усвоява след предварителната му хидролиза под действието на ензима амилаза. Получената глюкоза е храна за всички клетки. Излишната глюкоза се складира в черния дроб под формата на гликоген. По строеж гликогенът стои близо до амилопектина, но веригата му е по-силно разклонена и се състои от по-малък брой глюкозни остатъци (10-12) в отделните ѝ клонове. По такъв начин макромолекулата на гликогена е почти сферична. Средната му молекулна маса се движи в границите от 4 000 000 до 14 000 000. Гликогенът служи за резервна храна, като при нужда се разгражда до глюкоза. Гликогенът се съдържа и в мускулната тъкан, където при физическо натоварване се разпада до млечна киселина. Нишестето се използва за получаване на глюкоза, алкохол, ацетон, глицерол. Намира приложение и при получаването на витамини и антибиотици. Получените при частичната хидролиза на нишестето декстрини се използват за приготвяне на декстринови лепила.

Колата или нишестеният клей се използват за колосване на памучни тъкани.

Целулоза

Целулозата е най-разпространеното органично съединение в природата. Тя изгражда стените на растителните клетки, т.е. скелетната част на растенията. Най-чиста природна целулоза е памукът, който съдържа целулоза до 98%. Тя е главна съставна част на лена и конопа. Дървесината съдържа до 50% целулоза. Ежегодно растенията синтезират около 1011 тона целулоза. Целулозата е бяло влакнесто вещество без вкус. Рентгенографският анализ показва, че тя има кристална структура. Дългите нишковидни целулозни макромолекули са ориентирани по дължината на влакната. Тази структура се нарича влакнеста или фазерна. Отделните макромолекули са свързани чрез водородни връзки в снопчета (нишки).

Поради водородните връзки между целулозните макромолекули, целулозата е неразтворима във вода и в повечето органични разтворители. Тя се разтваря добре в Швайцеров реактив (амонячен разтвор на меден дихидроксид), поради това че се получава разтворимо комплексно съединение. Разтваря се още в концентрирана солна киселина, в солно кисели разтвори на цинков и калаен дихлорид. При нагряване целулозата се овъглява без да се стапя. Запалена тя гори. Целулозата е природно високомолекулно съединение. Нейната макромолекула е изградена от голям брой глюкозни остатъци. Молекулната ѝ формула е същата както на нишестето - (С6Н10О5)n.

Хидролизата на целулозата може да протече и ензимно под действието на ензима целулаза, който я разгражда до дизахарида целобиоза. Хидролизата на целулозта има голямо значение за получаване на глюкоза от дървесни отпадъци.

Целулозата се различава от нишестето по броя, вида и пространственото разположение на глюкозните остатъци. Броят на глюкозните остатъци е различен и може да достигне до 10 000, което съответства на молекулна маса от 500 000 до 20 000 000 . Глюкозните остатъци са свързани линейно, изключително еднопосочно, без разклонение на веригата. За разлика от нишестето макромолекулите на целулозата са изградени от остатъци на -глюкоза . Чрез това свързване всеки втори глюкозен остатък от веригата е завъртян на 180о спрямо преходния, с което молекулата добива линейна форма:

Целулозната молекула съдържа по 3 хидроксилни групи на всеки глюкозен остатък: [C6H7О2(OH)3]n . В зависимост от условията могат да се естерифицират различен брой хидроксилни групи. Голямо практическо приложение имат естерите на целулозата с азотната киселина - целулозните нитрати, и с оцетната киселина - целулозните ацетати. Целулозните нитрати се получават под действието на нитрирна смес (2 части конц. H2SO4 и 1 част конц.HNО3).

Целулозните нитрати приличат на памука, но са по-лесно запалими от него. Частичното нитриране на целулозата се използва при производството на изкуствена кожа и нитроцелулозни лакове. При разтваряне на целулозен динитрат в смес на алкохол и етер, се получава колодий, който се използва в медицината при покриване на рани (образува се защитна корица). От колоксилин и камфор се получава пластмасата целулоид, която независимо от лесната ѝ запалимост дълго време се е използвала за производството на киноленти. Пироксилинът при обработката му с ацетон се използва за получаването на бездимен барут. Естерите на целулозата с оцетна киселина се наричат целулозни ацетати.

Целулозните ацетати имат предимство пред целулозните нитрати с това, че са незапалими. Те се използват за получаване на лакове. От целулозен ацетат и камфор се получава незапалима пластмаса целит, която се използва за производство на киноленти. При обработка на целулозен диацетат с камфор се получава друга пластмаса - целон, която се използва като електроизолатор и за производството на нечупливо стъкло. Голяма трайност и здравина има ацетатната коприна, която се получава от разтвори на целулозни ацетати в органични разтворители. Във вид на влакнести материали целулозата се използва за производството на тъкани. Получената от дървесина целулоза служи за производството на хартия.

Съпоставяне на свойствата на глюкозата, фруктозата, захарозата, нишестето и целулозата

Физични свойства

Всички въглехидрати се срещат в твърдо агрегатно състояние. Монозахаридите (глюкоза и фруктоза) и дизахаридите (захароза) са безцветни кристални вещества, добре разтворими във вода и със сладък вкус. Сладкият им вкус се дължи на натрупването на голям брой хидроксилни групи в молекулите им. При нагряване те се стопяват, карамелизират и накрая се овъгляват с отделяне на водни пари. Нишестето е прахообразно вещество с микрокристална структура, а целулозата е вещество с влакнеста или фазерна структура. Нишестето и целулозата са без цвят и без вкус. Нишестето е малко разтворимо в гореща вода, като образува колоиден разтвор. Целулозата е неразтворима във вода. Причина за това са водородните връзки между целулозните макромолекули. Тя се разтваря добре в Швайцеров реактив, конц. HCl и солно кисели разтвори на калаен и цинков дихлорид. Полизахаридите са типични молекулни хидрофилни колоиди. Те са нелетливи. При нагряване се овъгляват без да се стопяват. Въглехидратите имат еднакъв качествен състав. Молекулите им са изградени от 3 елемента: въглерод, водород и кислород. Молекулната маса на отделните класове въглехидрати е различна. Най-малка е тази на монозахаридите. Молекулите на дизахаридите могат да се разглеждат като получени от две молекули монозахарид с отделяне на молекула вода между тях, а молекулите на полизахаридите нишесте и целулоза - като получени от много молекули монозахариди чрез отделяне на много молекули вода между тях. Докато глюкозата , фруктозата и захарозата са нискомолекулни вещества, нишестето и целулозата са високомолекулни вещества. Количествените натрупвания на монозахаридни остатъци води до преход от монозахариди към олигозахариди и полизахариди. Докато монозахаридите и дизахаридите имат строго определена молекулна маса, еднаква за всички молекули, то полизахаридите имат различни по маса молекули и затова се характеризират със средна молекулна маса. В следната таблица е показан, състава, строежа и молекулната маса на разглежданите въглехидрати:


Състав на въглехидратите Молекулна маса Строеж

Глюкоза С6Н12О6 М=180 . Молекулната маса е еднаква за всички молекули Пентахидроксиалдехид Молекулна кристална решетка

Фруктоза С6Н12О6 М=180 . Ниско молекул но съединение, както и глюкозата Пентахидроксикетон Молекулна кристална решетка

Захароза С12Н22О11 М=342 . Молекулната маса е еднаква за всички молекули Полихидроксилно съединение с дикарбонилен тип на свързване на монозните остатъци.

Нишесте (C6H10О5)n М = 30 000 - 1 000 000 . Молекулната маса е различна за отделните молекули. Високомолекулно съединение глюкозните остатъци са свързани в прави и в разклонени вериги. Има зърнеста структура

Целулоза (C6H10О5)n М = 200 000 до 20 млн. Молекулната маса е различна за отделните молекули. Високомолекулно съединение гликозидно свързване с образуване на прави вериги. Има влакнеста (фазерна) структура.

Причината за съществените различия в свойствата на монозахаридите, дизахаридите и полизахаридите се дължат на различията в строежа на въглехидратите и стойността на молекулните им маси. В сила е основният диалектически закон, според който количествените натрупвания водят до качествени изменения. С увеличаване на броя на глюкозните остатъци настъпват съответни изменения и в свойствата на въглехидратите.

Химични свойства

Естерификация

Поради сходство в състава и строежа на въглехидратите има известно сходство и в техните химични свойства. Така например, тъй като те съдържат алкохолни групи, всички въглехидрати могат да се естерифицират, като се получават съответните естери. При естерификация на глюкозата с оцетен анхидрид се получава пентаацетил глюкоза.

Голямо значение имат естерите на целулозата с азотна киселина (целулозните нитрати) и с оцетната киселина (целулозните ацетати) за получаване на лакове, пластмаси (целулоид, целит, целон), изкуствена коприна, взривни вещества и др.

Хидролиза

Основно различие в химичните свойства на въглехидратите е участието им в процеса хидролиза. Монозахаридите не могат да хидролизират. Олиго- и полизахаридите хидролизират, като краен продукт на хидролизата са монозахариди.

  • Хидролиза на захароза - Под действието на минерални киселини или в присъствие на ензима инвертаза захарозата хидролизира. Като краен продукт на хидролизата се получават в равни количества глюкоза и фруктоза (инвертна захар)
  • Хидролиза на нишесте - В кисела среда протича хидролиза на нишестето. Като краен продукт се получава глюкоза. Хидролизата на нишестето в присъствието на ензимите амилаза или диастаза протича обратимо до дизахарида малтоза.
  • Хидролиза на целулоза - При варене на целулоза в разтвор на солна или киселина сярна киселина тя се хидролизира до глюкоза. Хидролизата на целулозата има голямо значение за получаване на глюкоза от дървесни отпадъци.

Ферментация

Ферментацията е биохимичен процес, който се извършва с въглехидратите под действието на ензимни катализатори. Тя може да бъде алкохолна, млечнокисела, оцетнокисела, метанова и др. Глюкозата и фруктозата ферментират под действието на ензима цимаза до алкохол: mbox{C}_6mbox{H}_{12}mbox{O}_6+cym to mbox{2C}_2mbox{H}_5mbox{OH}+mbox{2CO}_2

Захарозата също ферментира, тъй като дрождите съдържат ензима инвертаза, под действието на който тя се хидролизира до глюкоза и фруктоза, които по-нататък директно ферментират. Метановата ферментация на целулозата е на полупродуктите на нейната хидролиза.

Химични свойства, характерни само за монозахаридите

  • Окисление - Твърде голямата молекула на незахароподобните полизахариди (нишесте и целулоза) обяснява липсата на редуктивни и карбонилни свойства при тях. Оставащите в края на отделните макровериги свободни карбонилни групи са процентно много малка част от голямата полизахаридна молекула, така че свойствата им не могат да се проявят.

Редуктивни свойства имат глюкозата и фруктозата.В алкална среда те редуцират амонячния разтвор на дисребърен оксид и фелинговия реактив:

Причината за редуктивните свойства на фруктозата (за разлика от кетоните) се дължи на факта, че в алкална среда тя изомеризира до глюкоза.

  • В кисела среда умерени окислители като разредена HNO3 и Br2-вода окисляват глюкозата до глюконова киселина, а фруктозата не се променя.
  • По-силни окислители като концентрирана HNO3 окисляват глюкозата до захарна киселина, а молекулата на фруктозата се разпада при кетонната група и получените две половини се окисляват по-нататък до съответните киселини.

Захарозата не притежава редуктивни свойства, тъй като тя е дизахарид от дикарбонилен тип на свързване - т.е. няма свободна карбонилна група.


Креатинови форми. Предимства и недостатъци със съответните коментари.

Creatine-Monohydrat- 88 % съдържание на креатин, изгодна цена, работи добре при 90% от спортистите.Внася течности в червата (получават се газове), при около 10 % от спортистите не действа. Creatine Anhydro- 94 % съдържание на креатин; по-скъп от монохидратите. Нестабилен; бързо се превръща в креатинин. Alkalynes Creatine- смес о...

Прочети повече

 
FirstPrevious [1] NextLast

Къде да тренирам | Вашия коментар | Грешка в текстта | Искам да купя

назад

Fitness.bg on Facebook

ВИЦОВЕ

Пиян шофьор си карал колата и се блъснал в един стълб.
Докторът го пита:
- Как се блъснахте на права магистрала без нито една кола да има?
- Както си карах колата и едни стълбове тръгнаха да пресичат...един не успя.

Copyright © 2009 Fitness.bg За нас :: Реклама :: Права :: Карта на сайта :: Контакти и въпроси :: Условия за доставка Изработено от СТЕНИК Уеб Дизайн
24 queries executed; Script time: 0.5036s