Потребител:
Парола:
НОВ ПОТРЕБИТЕЛ? | забравена парола

Фитнес БГ йога и стречинг

 

Гуните-атрибутите на живота

Гуните-атрибутите на живота - Фитнес БГ  Санскритската дума “гуна” означава “атрибут”. Тези атрибути служат като мощен индикатор за физическите принципи на земята. Концепцията за гуните е едно от най-важните учения на Индия. Тези атрибути или качества ни позволяват да вникнем в духовното си развитие, в нещата, случващи се във физическия свят и във формирането на материя от субатомно ниво в по-плътни материални прояви. Но най-важното е, че те ни дават средство да проникнем в личната си и планетарната трансформация.
 
В йога традицията фокусът е върху три основни гуни:
 
1)Саттва
 
2)Раджа
 
3)Тамас
 
 
Саттва е баланс, хармония, спокойствие и други подобни качества. Раджас е дейност и движение, тя е динамична. Тамас е неподвижност и понякога летаргия. От тези трс гуни, йога се стреми да култивира саттва, макар да приема, че понякога всеки би могъл да приеме и други качества. Например, ако човек е в задънена улица (тамас), той ще трябва да предприеме нещо (раджас), за да излезе от състоянието на неподвижност.
 
Нашето общество е основно раджастично-тамастично. Ние все бързаме, активни сме, движим се, променяме се, но в същото време се придвижваме много бавно духовно и в повечето случаи активността ни е свързана с неща, ориентирани към разруха. Макар това да не е кой знае какъв проблем само по себе си тъй като животът е пътуване, все пак такъв начин на живот води до редица смущения, дължащи се на преумора и различни стресове за нервната система. Дори начинът, по който практикуваме йога често са по-раджастични, отколкото саттвически. Такива са по-динамичните стилове йога, популярни на запад като пауър йога и някои видове кундалини йога. Това не означава, че те са “лоши” стилове или че в тях няма смисъл, напротив. Но те вършат работа главно за два типа хора: летаргични или тамастични индивиди, на които им трябва интензивна активност, за да излязат от всекидневните си модели на поведение и на раджастични индивиди, които обичат да бъдат стимулирани и не знаят как да забавят темпото. Във втория случай има опасност от пре-стимулация, което би ни извадило от баланс, освен ако не бъде балансирано с медитация.
 
И макар този вид раджастична йога да е подходяща за тези два типа хора, не трябва да се забравя, че рано или късно трябва да се потърси малко по-саттвичен подход към йога.
 
В йога и аюрведа традицията всичко е съставено от сложните взаимоотношения между тези три качества (гуни). Това води до няколко основни типове гуни:
 
1. Саттва
 
2. Раджас
   
3. Тамас
 
4. Саттва/раджас
 
5. Раджас/тамас
 
6. Тамас/раджас
 
7. Раджас/саттва
 
 
Например, един човек може да е много динамичен и активен, но все пак да успява да внесе баланс в живота си. Този човек ще е раджас/саттва, макар съотношението на едното и другото качество постоянно ще се променя според израстването на този човек като личност.
 
Гуните и сложните взаимоотношения между тях се прилагат към всички прояви в живота. Например, една река е раджастична, но ерозията, която водата причинява на бреговете й ще е тамастична. В други части на реката, където има диги това ще е по-балансирано. Така е и с храните, които консумираме. Те могат да бъдат балансиращи (саттвически), стимулиращи (раджстични) или разрушителни (тамастични) за тялото и съзнанието. Цялата наука на Аюрведа се крепи на тези принципи.
 
Всеки решил сериозно да практикува някаква духовност (каквато е йога), трябва да разбере много добре гуните и техните приложения в живота. Тази наука трябва да се прилага към всички действия и взаимодействия в ежедневието. Това ще подсили подходящите гуни в духовния ни живот и на практика ние това и правим по навик, независимо дали го осъзнаваме или не.
 
Коренът на гуна е “grah”, което означава “сграбчвам” и “конец, нишка”. Изглежда на малко по-мистично ниво, ниргуна (nirguna) е липсата на тази нишка или безлично божество, а сагуна (saguna) е присъствието на нишката, което е личното божество. И разбира се, от недуалистична гледна точка, липсата на нишката е също толкова материално, колкото и самата нишка, която от статична става динамична и води до създаване на нишката. Изглежда че тази концепция за нишката присъства силно в Хиндуизма, от йога през философията Nyaya и още многобройни други учения. Нишката е това, което свързва нисшето съзнание с безкрайната същност.
 
Макар  качествата да могат лесно да бъдат приложени към всички живи същества. Интересно е, че различни техни комбинации се срещат в различни текствое. Удоволствието и болката са важна тема в “Йога сутрите” на Патанджали, където идеата за гуните е силно застъпена.  Желанието е важно учение на кашмирския шайвизъм и е част от 36-те елемента на шайвизма. Желанието често се среща и в “Шива сутрите”. Вкусът е силно застъпен в Аюрведа, тъй като вкусът помага да се засили или намали дадена доша. Терминът гуна е много важна част от Аюрведа и я свързва с Ведите. Звукът е характерен за мантрическата йога. Ом—вечният звук е звукът зад всички звуци. Думата гуна се появява и в много важни текстове като “Бхагават гита”. Глава 14 на гитата почти изцяло е посветена на гуните.
 
Независимо дали съвременната наука разпознава гуните или не, съвременната химия е изцяло базирана на взаимодействията между гуните. В химията често се търси стабилизирането, активирането или дезактивирането на някои качества.
 
Гуните са част от физическия и духовния живот на човека. Те са активни, независимо дали си даваме сметка за тов или не. Ако разберем мощната сила на създанието, можем доста да засилим духовното си развитие. В последните етапи на духовна реализация казват, че човек отива отвъд гуните, но това се лсучва само за най-напредналите в духовната си практика. За   
останалите, правилното разбиране и приложение на гуните е критична стъпка към себе-реализация и просветление.
 
Ако слушате внимателно, ще чуете много хора да използват неправилно думички, свързани с йога - поради желание да блеснат с интелигентността си, поради липса на знания или просто поради изопачаване на значението така, че да отговаря на техните нужди. Например аз често чувам от моите ученици как това било “йогистко”, а друго не било “по йогистки”, имайки предвид някакво “йогистко отношение” към нещата. И разбира се—върхът на айсберга беше когато дочух, че не било проява на “йогистко отношение” да се вземат пари за час по йога. И това било “комерсиална йога”.
 
По принцип всички йога-учители имат склонност да се раздават—раздават времето си, знанията си, емоциите си. Даваме и от собствения си джоб, за да имаме възможността да споделим с вас радостта от йога.
 
Но мисълта ми е, колкото и да се раздаваме, решението да преподаваме йога не означава обет за бедност. Та ние също имаме семейства, нужди за оцеляване и не живеем в манастири или ашрами.
 
Нека обаче разгледаме някои от понятията, които най-често се разбират или интерпретират погрешно.
 
Да започнем, например, с йога. Йога е санскритска дума, означаваща “съюз”, “единство”. Има много форми на йога. Деветте основни “вида” йога в индийската философия са раджа, бхакти, карма, джнана, хата, тантра, кундалини, мантра и янтра. За традиционни се считат четири от тези форми на йога: раджа (пътят на медитацията), бхакти (пътят на посвещението), джнана (пътят на умствения анализ или различаването на истината от неистината) и карма (пътят на безпрекословната служба към Бог). Това са все начини за постигане на едно и също нещо—йога, съюзът, единството. Иначе, самият термин йога и същността на йога като философия е дефинирана за пръв път от мъдреца Патанджали в неговите “Йога сутри”. “Yogas chitta vritti nirodhah” би трябвало да е известно на всички, практикуващи какъвто и да било вид йога. Пак в “Йога сутрите” , Патанджали определя и осемте степени на йога—яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхияна и самадхи. Някои казват, че това са осем начина и пътя към йога, но наистина, това са степени, нива в развитието на един йогин, като яма и нияма (самоналожената дисциплина, казано най-общо) е първото ниво, а самадхи (състоянието на пълно вглъбяване и възсъединяване с Абсолюта) - най-високото ниво, крайната цел. Това, което се практикува на повечето места—хата йога във всичките и разновидности, методи и школи—включва само първите четири степени (яма, нияма, асана и пранаяма) на йогата на Патанджали (Аштанга йога—от ашта –осем и анга—степен). Но дори в “Хата йога прадипика” се казва, че “целта на хата йога е да ни подготви за раджа йога”, т.е. за медитацията и по-високите нива на развитие, към, които тя води.
 
Може би всичко това ви е добре известно, но все още се чудите какво всъщност е йога и каква е разликата между хилядите видове йога, предлагани по клубовете. От гореспоменатото лесно   
може да обобщим най-накратко, че йога е дисциплина, водеща към духовно развитие. Да, има физически компонент (манипулации с тялото, като асаните, например и шаткарма—очистителите техники), който подвежда мнозина да приемат йога като вид физически упражнения. Но извадени извън контекста на йога като философия, тези физически упражнения не само няма да дадат приписваните им резултати, а и може да са чисто и просто опасни за физическото и психическо здраве. Защо ги има изобщо тогава? Защото не може да се стремим към духовост, когато тялото е слабо, нездраво и страдащо. Тяло и дух са неразривно свързани. А колкото до разните школи в йога, те ще са толкова различни, колкото и майстори съществуват. Някои са по-динамични, някои по-статични, някъде се диша по един начин, на друго място се диша по друг. Но тези разлики не са същественото. Това е все хата йога, която води към все едно и същото—развитие на нашия собствен потенциал.
 
Това ме насочва към нещо, което много ме притеснява, защото мисля, че е някаква тенденция, а може би широкоразпространена заблуда. Това е желанието на някои да се впуснат в медитация без никакъв предишен опит. Нямам предвид опит в медитацията—нали все се почва от някъде—но това “някъде” са именно яма, нияма, асана и пранаяма. Като собственик на йога студио и обучаваща йога-инструктори съм имала десетки запитвания за часове по медитация, за “научаване” на медитация и други подобни. Все от хора не направили и една асана в живота си. Знам, че има школи в йога, залагащи именно на медитацията и че медитация се “води” на много места (дори в моя не супер-голям град). Това е различен подход към йога, който си има своите обосновки и те трябва да са ясни на всеки, поел по този път. Опасността от шарлатанство в тази област е много голяма, защото е лесно да се представи за медитация всяка “промивка на мозъка”.
Древните текстове предупреждават именно срещу такива опасности, защото (за съжаление) човешкото съзнание (психика и емоции) са най-уязвимото ни място. Не случайно към медитация се пристъпва едва след като тялото и енергийните канали са изчистени от физическа, психическа, умствена, емоционална и духовна мръсотия. Водата няма да тече през запушени тръби—в най-добрия случай, тя ще избие в най-слабото място на тръбата. Медитацията е събуждане на кундалини (енергия) и ако каналите, по които тя трябва да потече са задртъстени, тя ще избие нанякъде и тогава пораженията са бедствени. Цялата наука психоанализа се занимава с това. Яма и нияма пречистват съзнанието ни като мисли, настроения, склонности и емоции; асана се грижи за тялото; пранаяма изчиства енергийните канали (нервната система най-опростено казано). Така тялото е готово за следващите нива. И това не е само правило, а здрав разум и елементарна мярка за предосторожност.
А какво да кажем за “йогистко”? Йогистко е всичко, което отразява практиката по йога ( а тя да си припомним, не се ограничава до залата, студиото и часа ни по йога). Освен ако не сме идеални, всички можем да се държим по “йогистки” или не в различи ситуации в ежедневието ни. Например в студиото сте супер-спокойни, но дали оставате спокойни и ако някой некоректен шофьор ви изпревари или остърже колата ви? Ако в такава и подобна ситиации сте почувствали и най-малко раздразнение или гняв—заповядайте в човешката раса. Трудно е да си префектен, но всеки ден можем да правим най-доброто от себе си. Ето защо вместо да “осъждате” другите за слабостите им (което ама хич не е йогистко), вгледайте се в себе си—не закъснявайте за час,   
изключвайте джи-ес-емите си, къпете се преди практика и още хиляди неща, които инструкторите ви напомнят и изискват от вас постоянно, и които вие (може би) не си давате сметка, че нарушавате. Това не са правила и заяждане, а отношение към хората около вас. Йогистко? Едва ли. Започнете от там.
Покрай “йогистки” неща, много говорим и за съзнателност. (Ако чистосърдечно сме си дали сметка за горните неща, сигурно сме започнали да работим и по този въпрос). Някои хора си мислят, че това е някакъв “будистки принцип”, нямаш нищо общо с нашия толкова “не-будистки” живот. Или пък, че след като “ходят” на йога “за да се раздвижат”, съзнателността не ги засяга. Но съзнателност означава да бъдем внимателни и да осъзнаваме какво правим, говорим и мислим, какво казваме и какво премълчаваме. Сигурно често са ви казвали, че не е важно какво си казъл, а как си го казал. Самите думи може да бъдат забравени, но казаното без думи—едва ли. Съзнателността е нещо универсално, защото означава да сме малко повече хора (в добрия смисъл), да сме малко по-добри хора.
В тази връзка, не “ходете” на йога, защото така едва ли ще вкусите от плодовете й. Припомняйте си онова, което ви е накарало да се обърнете към йога, а не—да кажем—аеробика или фитнес. Някакъв стремеж към повече духовност? Желание да внесете малко баланс в живота си? Не очаквайте нищо и се радвайте на момента—бъдете там, където сте. С течение на времето, ще започнете да “практикувате” йога това няма да е ограничено до часовете ви в студиото. И тогава ще разберете.
 
ЕТО ГО И СЛЪНЦЕТО…
 
В много култури, светлината отдавна е символ на съзнателността и само-просветлението. “Светът започва с идването на светлината” се казва в една умна книга, “контрастът между светлината и тъмнината винаги е информирал хората и е оформил света.”
 
Разбира се, нашият основен източник на светлина е слънцето. Когато погледнем тази най-близка ни звезда, обикновено не виждаме нищо, освен една голяма жълта топка. Но индийците почитат слънцето от хиляди години. Те го наричат Сурия и считат, че то е физическото и духовното сърце на нашия свят, както и създател на самия живот. Неслучайно, едно от другите прозвища на Сурия е Савитри (съживителят), който според Риг Веда “храни човечеството по много начини”. Още повече, че щом всичко съществуващо започва от слънцето, то би трябвало да съдържа потенциала за всичко, което може и си заслужава да се знае.
 
Един от начините да се почете слънцето е чрез динамичната и съживяваща поредица от асани—Сурия Намаскар (поздрав към слънцето). Санскритската дума “намаскар” идва от “намас”, което означава “покланям се”, “обожавам”. (Фразичката, която често използваме в края на часовете си по йога—”намасте” също идва оттам). Всеки поздрав към слънцето започва със събрани пред гърдите длани—това е мудра (жест), който докосва сърцето. Този жест не е случаен; само сърцето може да знае истината. Затова макар да е по-известна като Анджали мудра (мудра за почит), те често се нарича и Хридая мудра—мудрата на сърцето.
 
Древните йоги учат, че всеки от нас отразява света най-общо казано,   
въплъщавайки “реки, морета, планини, полета...звезди и планети...слънцето и луната” (Шива Самхита). Външното слънце, казват те, е залог за нашето “вътрешно слънце”, което отговаря на финото ни, т.е. духовно сърце. Там е седалището на съзнателността и висшата мъдрост (джнана) и, в някои традиции, домът на нашата същност (дживатман).
 
Може да ни изглежда странно, че индийците смятат сърцето за седалище на мъдростта, защото ние обикновено го асоциираме с емоциите, а не с мозъка. Но в йога, мозъкът се символизира от луната, която отразява светлината на слънцето и няма своя собствена. В края на краищата, мозъкът наистина има ограничения за това, какво може да знае и разбере, а и е склонен към това, което Патанджали нарича “погрешно разбиране” (випаряя) - погрешно знание за себе си.
 
Казват, че Сурия намаскар е на хиляди години. Но независимо колко е стара тази практика, тя е скромно обожание на светлината и вглъбяване в себе си. Ето защо е от огромно значение да я изпълняваме в дух на преданост и винаги с поглед обърнат към себе си, към сърцата ни. Правете всяко движение съзнателно—прецизно и осъзнато, особено ако все още се изморявате при изпълнението на няколко поздрава.
 
А ето и осемте основни асани, които влизат в Сурия намаскар 9тук са дадени в реда на изпълнение, като общо са 12, но някои се повтарят);
 
Тадасана—Уттанасана (наклон напред)-Чатуранга Дандасана (лицева опора) - Урдва Мука Шванасана (гледащо нагоре куче) - Адо Мука Шванасана (Гледащо надолу куче) - Уттанасана—Тадасана.
 
Много са препъни камъните при изпълнението на Сурия намаскар, но вместо да се борите или просто да се пльосвате без сили на земята, обърнете се към учителя си за модификации, които ще ви позволят да се насладите на практиката без да страдат грацията и интегритета на изпълнението.
 
Успехът в Сурия намаскар, както и в другите аспекти на практиката ви, зависят от упоритостта и постоянството. Най-добре е да практикувате всеки ден, но като начало и четири пъти в седмицата вършат работа. Ако е възможно не пропускайте повече от два последователни дни, защото това винаги ви връща към нулата. Ако нямате все пак време, десетина поздрава сутрин, последвани от 5 минути в Шавасана (Труп) ще поддържат енергията ви.
 
Ако изпълнявате Сурия намаскар със стъпка назад от Иттанасана до висока Чатуранга (лицева опора), не забравяйте да сменяте крака всеки път. А ако имате нужда от по-динамична практика, можете да опитате подхода на Аштанга виняса стила на К.Патабхи Джойс, при който ще подскочите леко, за да се придвижите от Уттанасана до Чатуранга и обратно. Не забравяйте, че не трябва да има никакво хлътване на кръста както тук, така и при влизането и излизането от Кобра или гледащо нагоре куче.

Източник:www.fitnessacademy-bg.info


Къде да тренирам | Вашия коментар | Грешка в текстта

назад

Fitness.bg on Facebook

ВИЦОВЕ

Два циганина седят на един диван в хола и гледат филма "Титаник".
На края на филма единият възмотително започва да плаче.
-Защо плачеш бе брато,да не ти стана мъчно за хората които се издавиха.
-НЕ бе...... ГЛЕДАЙ КОЛКО МНОГО ЖЕЛЯЗО ПОТЪНА
Copyright © 2009 Fitness.bg За нас :: Реклама :: Права :: Карта на сайта :: Контакти и въпроси :: Условия за доставка Изработено от СТЕНИК Уеб Дизайн
16 queries executed; Script time: 0.6364s