Холестеролът (наричан някога холестерин) е стерол (комбинация между стероид и алкохол) и липид, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и транспортирано в кръвната плазма на всички животни. Минимални количества холестерол се съдържат и в мембраните при растенията. Холестеролът е бяло мазно вещество, неразтворимо във вода и разтворимо в повечето органични разтворители. Промишлено холестеролът се получава от говежди гръбначен мозък или от ланолин.
Името на холестерола идва от гръцкото chole- (жлъчка) и stereos (твърд) и химическата наставка „-ол“ за алкохол, тъй като учените за първи път откриват и идентифицират холестерол в твърда форма в жлъчни камъни през 1784 г.

Химична структура и наименование

Молекулната маса на холестерола е 386,65. Неговото наименование по номенклатурата на IUPAC e: "(3S, 8S, 9S, 10R, 13R, 14S, 17R) - 10, 13 - диметил - 17 - [(2R) - 6 - метилхептан - 2 - ил ] - 2, 3, 4, 7, 8, 9, 11, 12, 14, 15, 16, 17 - додекахидро - 1H - циклопентафенантрен - 3 - ол". В основата на въглеродния му скелет стои циклопентанперхидрофенантреновото ядро.

Биологични функции на холестерола

Холестеролът е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в човешкия и животинския организъм.

Той е необходим за синтеза на:

• хормоните на кората на надбъбречната жлеза - кортизон, кортикостерон, алдостерон
• мъжките полови хормони - тестостерон, андростерон
• женските полови хормони - естрон, естриол, естрадиол, прогестерон
• витамин D
• жлъчните киселини

и още десетки метаболитно активни вещества, жизнено необходими за нормалната обмяна.

Метаболизъм на холестерола в човешкия организъм

Човешкият организъм може да си синтезира до 80% от холестерола, който му е необходим. Нормалната синтеза е около 10 mg холестерол дневно за 1 kg телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб. Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Low Density Lipoproteins - Cholesterol, LDL-C, наричан от неспециалистите "лош холестерол"). LDL-C разнасят холестерола до всички клетки и тъкани на човешкото тяло - те много се нуждаят от него.

При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува печално известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (High Density Lipoproteins - Cholesterol, HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. Неспециалстите наричат HDL-C "добър холестерол", но това название е твърде условно. HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове.

Трайното повишаване на нивото на холестерола в кръвта се нарича хиперхолестеролемия. Това е болестно състояние от групата на дислипидемиите. Важно е да се разбира, че здравият организъм може да изхвърли излишните количества холестерол, приет с храната. Холестеролът, сам по себе си, не може да предизвика заболяване. Хиперхолестеролемията не е болест, а признак на някои болести на обмяната на веществата.

Нормални стойности на холестерола

Нормалното съдържание на общ холестерол в човешката кръв е около 3,36 - 7,76 mmol/L (около 1,3 - 3,0 g/L). Здрав възрастен човек има около 5 литра кръв и 6,5 - 15,0 грама холестерол в нея. В целия човешки организъм се съдържат около 250 грама холестерол.

Когато съотношението LDL-C / HDL-C < 4, холестеролът не може да се отложи по стените на кръвоносните съдове.

Хранене и холестерол

Холестеролът се съдържа основно в хранителните продукти от животински произход.

Препоръчителният прием на холестерол с храната е до 300 mg (0,3 g) дневно.

Дълбоко погрешно е да се заменят животинските мазнини в диетата с хидрогенирани (хидрирани) такива, заради това, че последните не съдържали холестерол!

Хидрогенираните мазнини обаче съдържат високи нива наситени и транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини увеличават размерите и намаляват плътността на LDL-C, което значително повишава риска от освобождаване на холестерола в кръвоносните съдове. Транс-мастните киселини блокират мембранните клетъчни рецептори за LDL-C, възпрепятстват неговото влизане в клетките и значително повишават риска за отлагане на холестерол по стените на кръвоносните съдове. Категорично е доказано, че транс-мастните киселини значително повишават риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания и диабет тип II.

Естествените растителни (олио, зехтин) и животински (краве масло, говежда и овча лой, свинска мас) мазнини почти не съдържат транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини в природните мазнини са балансирани с късоверижни и ненаситени такива в съотношения, които са полезни за човешкото здраве!